На 23 февруари 2026 г. започва Великият пост – най-дългият и строг пост в годината, който предшества празника на Възкресение Христово. Той продължава седем седмици, до 11 април, и подготвя вярващите духовно за посрещането на Великден.
Великият пост припомня за четирийсетдневния пост на Исус Христос в пустинята, въвежда в Страстната седмица и в най-светлия християнски празник Възкресение Христово – Великден.
Постенето е съзнателно въздържание, което започва от трапезата, но стига много по-далеч. Това е време, в което човек ограничава не само храната, а също гнева, суетата, лошите думи, прибързаните реакции. Това е период на смирение и доброта, на внимание към другия и към самия себе си. Постът е път към вътрешна яснота, към покаяние и към по-дълбоко преживяване на най-големите християнски ценности.
В православното християнство постенето означава въздържание от блажни храни – месо, яйца, мляко и млечни продукти. Разрешена е умерена консумация на постна храна, но смисълът не се изчерпва с менюто. Постът е част от духовния живот – време за покаяние, смирение и подготовка за големите празници, най-вече за Възкресение Христово.
По време на Великденските пости се спазва строг режим: позволена е само растителна храна – без месо, без животински продукти, без олио и други растителни мазнини, без вино.
- В събота и неделя се разрешават растителни мазнини и вино в ограничени количества;
- На Благовещение и на Цветница (Връбница) е позволена риба;
- На Разпети петък не се яде и не се пие нищо, включително вода.
Интересен детайл от традицията е, че безгръбначните животни – охлюви, миди, октоподи – се считат за постна храна.
Постът не е просто диета – въздържанието от определени храни не е самоцелно. Идеята на поста е чрез лишаване на тялото, да се смири душата. Смята се, че когато пости и се моли, човек се доближава до Бога.
Великият пост е време за молитви и покаяние.
Строгият пост не се препоръчва на болни, на малки деца, на възрастни хора, на бременни жени и кърмачки.
Източник: „Дарик“
