На книжния пазар вече е факт едно особено интимно и докосващо четиво – „Разказвам себе си, за да намериш теб“ от Снежана Найденова. Книга, която не търси сензация, а истина. Истина, която боли, но и лекува.
Когато тишината говори
Това не е роман в класическия смисъл, а вътрешен монолог, словесен поток, в който авторката съблича душата си до най-чистия ѝ контур. Всяка страница е откровение – за загубата и любовта, за времето, което никога не стига, и за пътя обратно към себе си, когато всичко изглежда изгубено.
Книгата е и дълбоко лична – Снежана я посвещава на своята близначна сестра, която вече не е сред живите. „Не съм я написала с мисъл за пари, а от вътрешна необходимост – като жест към сестра ми. Вярвам, че тя ще види това и ще се зарадва“, споделя авторката. Началото на ръкописа е поставено преди три години, но писането е временно прекъснато заради ангажименти с докторантурата ѝ. И все пак, още в недовършен вид, книгата печели литературни конкурси – знак, че силата ѝ е била разпозната още преди края.
За младите гласове, които се осмеляват да бъдат искрени
В епоха, в която литературата често гони формулата на успеха, младите автори, които имат куража да разказват биографично, са рядкост и благословия. Те не просто създават произведения, а оставят следи от живия човек зад думите.
Книги като тази ни напомнят, че писането не винаги е амбиция – понякога е акт на оцеляване, начин да си върнеш гласа, след като животът го е заглушил.
Книга, която намира теб, когато си изгубен
„Разказвам себе си, за да намериш теб“ не е за всеки. Но ако някога си бил на дъното, ако си се питал „Защо?“, ако си търсил Бога в тъмното или си се губил в някой друг – тази книга ще те намери.
Не с шум и послания, а с тишината между редовете.
