Църквата почита паметта на Свети Силвестър на 2 януари. Този празник се нарича още Карамановден, Волски празник или Риначовден.
На Силвестъровден народът отдава почит на едрия рогат добитък и най-вече на вола, тъй като в миналото това животно е било използвано като основна впрегатна сила. Поради това празника на Свети Силвестър се нарича още Волски празник, а също и Карамановден. Народното поверие гласи, момък (нежен мъж), който намери кукуряк на Свети Силвестър, то той и неговите волове ще бъдат здрави през цялата година.
В нощта срещу празника момците, които са коледували, обикалят домовете, в които има едър впрегатен добитък. Тръгват с музика и песни. Носят фенери. Стопаните държат отключени портите, връзват кучетата, за да не лаят, когато дойдат риначите. В обора в нова торба оставят пита, месо, вино за дружината. Специален подарък приготвя мома, която очаква любимия. Мъжете почистват обора, взимат каквото са им оставили и си тръгват, без да се обадят. На другия ден може да бъдат поканени на гости от стопанина, на когото са ринали.
Ако някой момък е обиден или отблъснат от любимото момиче, на Св. Силвестър той може да си отмъсти, като му върне обидата. Вместо да изрине обора, той хвърля още тор вътре. Тежко на мома, за която се разбере, че така е отмъстена. Ако това се случи, бащата бърза да изчисти срама. Празникът завършвал с голямо хоро на мегдана.
На 2 януари Свети Силвестър имен ден празнуват: Гopан, Гopица, Силвия, Силва, Силвана, Силвестър.
