В народните вярвания Свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“ Затова и празникът е известен като „Среди зима“.
Атанасовден, както и Антоновден, се почита като патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за умилостивяване на чумата, шарката и синята пъпка (антракс). За умилостивяване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка.
Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.
Именици са Атанас, Атанаска, Наско, Нася, Ася, Настя, Таньо, Живко, Живка, Тина, Нанси.
