На 4 декември православната църква почита паметта на света великомъченица Варвара. Тя е живяла по времето на император Максимиан в гр. Илиопол. Заради вярата си в Бога тя умира в мъки от ръката на собствения си баща.
В народните представи Варвара и сестра ѝ Сава, чествана на 5 декември, са двете сестри на свети Никола. Широко разпространено е поверието, че света Варвара е покровителка на детските болести и особено шарката, която в миналото е била тежка и дори смъртоносна болест.
Представата за нея е като за грозна, куца и разчорлена стара баба, която се подпира на патерица. С нея тя удря децата и те се разболяват. За здраве и за омилостивяване на болестите, да бъде отнесена надалеч Баба Шарка, жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават с мед на съседи.
Момичетата се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си – вярва се, че която спечели, ще се омъжи първа през годината. Друг обичай гласи, че жените трябва да сварят царевица в подсладена със захар вода, а след това да добавят в нея стафиди и орехи. Поверието е, че зърната на царевицата запазват енергията на слънцето и който хапне от нея, ще се радва на здраве през новата година. Не се върши тежка работа, особено такава, свързана с рязане или пробиване – съществувало поверие, че това „отваря“ пътя на болестите. Стар обичай пък повелява момите да си връзват червен конец за здраве и защита.
