Йоан Златоуст е една от най-значимите личности в историята на православната църква, един от тримата „вселенски учители“, наравно с Василий Велики Кесарийски и Григорий Богослов. Забележителен проповедник и богослов, той е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква. Йоан Златоуст е канонизиран за светец през 438 г. Празникът му се чества всяка година на 13 ноември.
Роден е в Антиохия в гръко-сирийско знатно семейство. Първоначално Йоан учи в родния си град, а по-късно красноречие и философия в Атина. Покръстен е в 369 г. През 381 г. получава сан дякон, в 386 г. – презвитер. Оттогава славата му расте и е наречен „Златоуст“ заради неговото красноречие. По това време пише поредицата проповеди „Срещу евреите“, която поставя началото на антиюдаистичната традиция в християнската църква.
Неговата смела и безпристрастна проповед му спечелва приживе много врагове – както сред управляващата аристокрация, така и някои църковни кръгове. Три пъти е бил изпращан на заточения. До края на живота си св. Йоан Златоуст е жертва на църковни интриги и преследване, но не прекратява своята мисионерска и проповедническа дейност. Почива в заточение на 14 септември 407 г. в г. Комана Понтика.
Литературното наследство на Йоан Златоуст – трактати, писма (около 240) и проповеди, е колосално. Съхранили са се повече от 1900 ръкописа с негови съчинения.
