На 4 май се отбелязва годишнината от гибелта на Гоце Делчев – един от най-значимите дейци на националноосвободителното движение на българите в Македония и водещ идеолог на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.
Роден през 1872 г. в Кукуш, Делчев получава образование в Солунската българска гимназия, а по-късно учи и във Военното училище в София, откъдето е изключен заради революционна дейност. Посвещава живота си на изграждането и укрепването на революционната организация, създавайки широка мрежа от комитети и канали за подготовка на освободителната борба.
Като един от ръководителите на ВМОРО, Делчев работи за обединението на всички недоволни групи в Македония и Одринско с цел постигане на политическа автономия. Той се противопоставя на прибързаното обявяване на въстание, настоявайки за по-добра подготовка и партизанска тактика.
На 4 май 1903 г. Делчев загива в сражение с османски части край село Баница, което се приема като тежка загуба за революционното движение. След смъртта му тленните му останки са пренасяни неколкократно, а днес се съхраняват в църквата „Св. Спас“ в Скопие.
Личността и делото на Гоце Делчев остават обект на исторически интерпретации, но значението му като ключова фигура в освободителните борби на Балканите е безспорно.
