На 14 февруари 869 година в Рим си отива от земния живот една от най-значимите личности в българската културна и духовна история – Константин-Кирил Философ, създателят на първата славянска азбука. Той е положен в криптата на базиликата „Сан Клементе“ в Рим.
За личността му може да се говори много – изключително образован, начетен и с блестящ ум, Константин е истински полиглот. Освен че създава молитви и богословски съчинения, той оставя най-голямото си дело – глаголицата, първата славянска писменост. Заради своята дейност е канонизиран за светец както от Православната, така и от Католическата църква. Той владее шест езика и използва още няколко – славянски, гръцки, латински, еврейски, сирийски, арабски, хазарски, алански, персийски и немски. Прозвището „Философ“ получава след успешен богословски диспут с иконоборци в Константинопол.
В живота му дипломацията заема особено място и постепенно се превръща в негово призвание. На Константин са възложени повече от седем важни мисии – багдадска, бregалнишка, сарацинска, хазарска, аланска, великоморавска, панонска, мисия във Венеция и дори пратеничество в самия център на католическия свят – Рим. Именно там той донася мощите на папа Климент I, открити от него в Херсон. Папа Адриан II, дълбоко впечатлен от делото му, признава славянския език за равноправен на гръцкия и латинския в богослужението. Създадената от Константин азбука – глаголицата – получава канонично утвърждение след блестящата му защита по време на продължителните спорове с т.нар. триезичници, водени във Венеция.
През 1980 година, в свое апостолическо послание, папа Йоан Павел II провъзгласява Константин-Кирил и неговия брат Методий за съпокровители на Европа – високо международно признание за делото на двамата славянски просветители.



