Българи, работещи в чужбина, често се оказват с неочаквани задължения към държавата заради пропуски в данъчните и здравните си регистрации. Ключово значение има не гражданството, а данъчната резидентност и държавата, в която се полага трудът.
Според закона, човек е данъчен резидент на България, ако има постоянен адрес у нас, пребивава в страната над 183 дни годишно или центърът на жизнените му интереси остава тук. В такива случаи НАП може да изиска деклариране на доходи от цял свят.
Най-често проблеми възникват със здравните осигуровки. При работа в държава от ЕС българите се осигуряват по местното законодателство и не дължат вноски у нас. При работа извън ЕС обаче, ако няма двустранен договор, здравните осигуровки в България продължават да текат, освен ако предварително не бъде подадено заявление в НАП за пребиваване в чужбина над 183 дни.
При завръщане в страната са необходими документи като формуляр S041 за здравноосигурителен стаж и документ U1 за признаване на трудов стаж и обезщетения за безработица. Закъсненията при регистрация в институциите могат да доведат до санкции и забавяне на обезщетения.
