Днес се навършват 113 години от кончината на видния интелектуалец Пенчо Славейков. Поет и философ, той е една от централните фигури на литературния кръг „Мисъл“ и се нарежда сред най-значимите имена в българската литература – редом до Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пейо Яворов и Никола Вапцаров.
Пенчо Славейков е сред най-големите творци на следосвобожденската ни литература, бивш директор на Народната библиотека и Народния театър. Предложен е за Нобелова награда за литература за поемата си „Кървава песен“ от своя шведски преводач.
Най-малкият син на поета, учителя, издателя и политика Петко Славейков е роден на 27 април 1866 г. в Трявна. Още в детските си години претърпява тежък инцидент, който оставя трайни последици за здравето му и бележи целия му живот. Лечението у нас и в чужбина не дава резултат, а страданието и самовглъбяването се превръщат в основни теми в творчеството му. Следва философия в Лайпциг.
Освен епическата поема „Кървава песен“, сред най-значимите му произведения са стихосбирките „Сън за щастие“ и „Епически песни“, както и антологията мистификация „На острова на блажените“.
Пенчо Славейков умира едва на 46 години в Брунате, Италия, където по-късно е издигнат негов паметник. По-късно тленните му останки са пренесени в България. На 18 април тази година Българската народна банка пусна в обращение медна възпоменателна монета в негова чест.
