България продължава да заема последното място сред страните в Европейския съюз по стандарт на живот, измерен чрез брутния вътрешен продукт на човек от населението в стандарти на покупателната способност. Това показват последните данни на Евростат за 2025 година.
Според статистиката страната достига едва 68% от средното ниво за ЕС, като се изравнява с Гърция по този показател. Данните очертават сериозни различия в жизнения стандарт между България и останалите европейски държави.
Паралелно с това близо 37,4% от българите определят себе си като „субективно бедни“, което поставя страната на второ място в ЕС след Гърция. Допълнително изследване на Институт на германската икономика отчита, че около 58% от българите са изложени на риск от бедност, докато едва 1,5% попадат в групата на относително богатите по европейските критерии.
Въпреки тревожните показатели, икономическите данни показват и положителни тенденции през последните години. Анализ на Институт за пазарна икономика сочи, че покупателната способност на домакинствата е нараснала с над 80% за последното десетилетие, независимо от инфлационния натиск.
Само през последните две години реалните доходи отбелязват двуцифрен ръст, а структурата на разходите постепенно се променя. Делът на средствата за храна и жилище намалява, докато разходите за образование, култура и свободно време се увеличават.
Според официалните данни делът на хората под линията на бедност остава над 21%, макар броят им постепенно да намалява. За 2025 година линията на бедност е определена на 442 евро месечно, като увеличението ѝ изпреварва темпа на инфлацията.
Експертите подчертават, че бедността продължава да засяга най-силно безработните, хората с ниско образование и част от ромската общност. При хората без образование делът на бедните достига около 50%, а сред безработните – близо 55%.
Според анализаторите бъдещите социални политики трябва да бъдат насочени по-прецизно към най-уязвимите групи чрез по-добро обединяване на социалните помощи, оценка на реалните потребности и по-ефективна връзка между социалните услуги и финансовата подкрепа.
