Днес си спомняме за Ерих Фром – мислител, който не просто анализира човека, а го предизвиква да живее по-съзнателно. На 18 март се навършват години от смъртта му през 1980 г., но думите му звучат така, сякаш са написани за днешния ден.
Фром не е от онези философи, които остават затворени в академичните зали. Той пише за любовта, страха, свободата – за нещата, които всеки човек усеща, но рядко си обяснява. В свят, който често ни подтиква да „притежаваме“ повече, той задава неудобния въпрос: живеем ли истински, или просто съществуваме?
В книгите му като „Изкуството да обичаш“ и „Бягство от свободата“ любовта не е романтична случайност, а умение, което се учи. Свободата пък не е подарък, а тежест, която мнозина избягват. Според Фром най-голямото предизвикателство пред човека не е да оцелее, а да остане човечен.
Роден в началото на бурния ХХ век, той преживява войни, идеологически сблъсъци и социални промени. И именно в този контекст формулира една от най-силните си идеи – че обществото може да бъде здраво само ако хората в него са способни да обичат, да мислят самостоятелно и да поемат отговорност.
Днес, десетилетия след смъртта му, Фром продължава да „говори“ – не с готови отговори, а с въпроси, които не можем да пренебрегнем. Може би затова той остава толкова актуален: защото ни кара да се вгледаме не в света около нас, а в самите себе си.
