В България има около 240 защитни съоръжения, изградени основно през 60-те и 70-те години на XX век, които могат да поберат едва около 2% от населението. Това обясни инспектор Петър Минков от Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ по време на посещение в скривалище в Сливен с капацитет около 150 души.
Съоръжението разполага със зали и вентилационна система, но липсват филтри за филтровентилационната уредба, които са необходими при радиационни аварии.
Поддържането и обновяването на подобни съоръжения изисква значителни финансови средства и решение на по-високо ниво. При евентуален ядрен инцидент хората могат да се укрият и в домовете си, като херметизират помещения с добра изолация.
По норматив градовете в страната са разделени по категории, като най-големите – София, Пловдив, Варна и Бургас – са от особена важност. При строителството на големи сгради с подземни етажи се изисква те да могат да служат и като колективни укрития. Отговорността за поддръжката на защитните съоръжения е на собствениците на сградите или на живущите.
От пожарната служба организират обучения за действия при бедствия, включително за ученици и учители, както и състезанието „Млад спасител“. Списъкът на колективните скривалища и противорадиационни укрития в страната е публикуван на сайта на ГДПБЗН.
