Почти пълно недоверие към официалната версия за случилото се край Петрохан и масово разпространение на алтернативни хипотези за умишлено и поръчково убийство – това показва анализ на коментари в социалните мрежи по повод поставени въпроси за обстоятелствата около случая.
В публикуваните реакции преобладават кратки и категорични позиции като „не вярвам“, „нищо не е вярно“ и „убити са“, без да се откриват коментари, които ясно да подкрепят официалната версия за самоубийство. Според мнозинството участници в дискусията представените факти съдържат твърде много несъответствия и пораждат повече въпроси, отколкото отговори.
Най-често изразяваното предположение е, че става дума за умишлено или поръчково убийство. Част от коментиращите свързват случая с дейност на организирани престъпни групи и твърдят, че е възможно да има институционално прикриване. В редица публикации се използват определения като „мафиотска държава“ и се поставя под съмнение независимостта на разследването.
Сред основните критики е и начинът, по който институциите са комуникирали случая – според участниците в дискусията е имало забавяне на информацията, противоречиви версии и липса на достатъчна прозрачност. Поставят се въпроси за това кога е започнало издирването и каква е била ролята на службите, включително на Държавна агенция „Национална сигурност“.
Забележимо място в коментарите заема и защитата на загиналите. Близки и съпричастни хора ги описват като образовани и ангажирани с обществени каузи, като изразяват силно възмущение от появили се в публичното пространство внушения и обвинения за неморално или престъпно поведение. Според тях освен трагичния край, близките на жертвите са подложени и на вторичен обществен натиск чрез публично очерняне.
Иронични реакции са насочени и към официалните говорители по случая, включително към изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов, което допълнително подчертава ниското ниво на обществено доверие към институциите.
Общата картина от дискусията показва, че за значителна част от коментиращите случаят вече не се възприема само като криминален инцидент, а като пореден пример за дълбока криза на доверие в разследващите органи и държавата като цяло.
