В Световния ден на доброто – ден, който ни напомня, че светът може да бъде по-светъл, когато изберем да бъдем малко по-добри, се срещаме с “добрите сърца” на Пазарджик – Георги, Анели и Роза. Тяхното добротворчество се превърна в един от най-светлите примери за всечки нас.
Доброто няма универсална формула. Не винаги е голямо дарение или шумна кампания. Понякога е тиха помощ – платена сметка на възрастен човек, оставена торба с храна пред нечия врата, споделено време с човек, който просто има нужда да бъде чут.
Световният ден на доброто не е просто дата в календара. Това е тихо напомняне, че зад различията ни – възраст, убеждения, статус – стои едно и също човешко сърце. В свят, който често ни разделя, добротата е онова, което ни събира. Тя не вика силно. Понякога е едва забележима – но остава дълго след като думите са забравени.
Повече по темата в репортажа:



