Той е роден на 15 януари 1895 г. Гео Милев остава в българската история като гениален поет, литературен критик, последовател и защитник на символизма и експресионизма в България. Първите му стъпки в поезията са под влиянието на П. П. Славейков.
През ученическите си години превежда от руски език стихове на А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Н. А. Некрасов, А. В. Колцов, А. А. Фет и др. Следва романска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1911-1912 г.), продължава в Лайпциг (1912-1914 г.), където пише дисертация за Рихард Демел, слуша лекции по философия и по театрално изкуство. През декември 1913 г. излиза първата му публикация “Литературно-художествени писма от Германия” в сп. “Листопад”.
По това време е горещ привърженик на индивидуализма и естетизма, увлича се от “модерната” немска поезия. В началото на Първата световна война заминава за Лондон, за да се запознае отблизо с английската литература. Там се среща с белгийския поет Ем. Верхарн. По-късно Гео Милев отново отива в Германия, за да продължи следването си, но е арестуван в Хамбург от немската полиция като “английски шпионин” (освободен след 6 дни). След кратък престой в Лайпциг, се завръща в родината си (1915 г.).
В България популяризира творчеството на европейските модерни поети. През зимата на 1915-1916 г. заедно с Н. Икономов организира в Стара Загора театрална група, която изнася няколко представления – “Едип цар” от Софокъл и др. През март 1916 г. е мобилизиран, а през 1917 г. е ранен, в резултат на което загубва лявото си око. Оперира се в Берлин (престоява там до 1919 г.). В България издава сп. “Везни” (1919-1921 г.).
Еволюцията му към революционни идеи намира израз в новото сп. “Пламък” (1925 г.), което е спряно заради поемата “Септември”, а авторът ѝ е осъден по Закона за защита на държавата на 1 година затвор и глоба 20 000 лв. Арестуван е на 15 май 1925 г., след което е обявен за “безследно изчезнал”.
