В навечерието на Коледните празници, когато шумът около нас е повече от тишината, в подкаста „Гласът на…“ по ВИА Медия ви срещаме с човек, който говори тихо, но думите му се чуват дълго.
Той е свещеник, но преди всичко – човек. Минал по пътя на търсенето, съмненията и избора да следва Христос не от страх, а със смелост. Познава не само тишината на храма, но и шумната, понякога трудна реалност на нашето време.
В разговора няма назидание, а близост. Говорим за вярата така, че да успокоява, за Бога – така, че да не звучи далечно, и за човека – такъв, какъвто е, със светлите и тъмните си страни. За молитвите и отговорите, които идват по различен начин – чрез хора, чрез думи или чрез мълчание. За вътрешните битки, които носим тихо в себе си, за децата, за чудесата, за греха като „пропусната любов“.
Това е епизод за смисъла – какво означава да бъдеш човек в свят, който те учи повече да имаш, отколкото да бъдеш. Разговор, който не дава готови отговори, но оставя пространство за надежда – точно тогава, когато празниците ни напомнят кое е най-важното.
