Днес отбелязваме Игнажден – един от онези празници в българския народен календар, които тихо, но сигурно поставят началото на зимните тържества и ни приближават към светлината на Коледа.
Празникът носи името на свети Игнатий Богоносец – християнски мъченик и епископ на Антиохия. В народните вярвания обаче Игнажден е много повече от църковна дата – той е наситен със символика, свързана с късмета, плодородието и защитата на дома от злото.
Полазникът – първият знак за годината
Най-важният обичай на Игнажден е посрещането на първия гост, наричан „полазник“. Според поверието именно той носи предзнаменование за това каква ще бъде идната година. Ако човекът е добър, работлив и усмихнат – очакват се здраве и благополучие. Ако не – годината може да бъде по-трудна. Затова не е случайно, че стопаните подготвят дома си с особено внимание, а в някои семейства дори канят предварително човек, за когото вярват, че носи щастие.
Какво се прави и какво – не
Игнажден е ден, изпълнен с традиции и забрани. Жените избягват шиене, пране и плетене, за да не „се оплете“ животът с болести и неволи. Мъжете също се въздържат от тежка работа, защото денят е предназначен за спокойствие и добри мисли. Смята се, че всичко започнато на Игнажден ще се развива през цялата година, затова хората се стараят да вършат добри дела и да не допускат кавги и лоши думи.
Постна трапеза и скромност
Празникът попада в периода на Рождественския пост, затова и трапезата е постна. Традиционно се приготвят варено жито, боб, пълнени чушки с ориз или фасул, туршии и домашна питка, често украсена със символи за здраве и изобилие.
Ден на надежда и ново начало
Игнажден носи послание за ново начало. Народът вярва, че мислите и постъпките в този ден имат силата да определят пътя ни напред. Затова празникът е време за смирение, благодарност и надежда. Така Игнажден не само почита светията, но и събира семейството, напомняйки ни за силата на доброто и за идващата светлина на Коледа.
