Ново изследване с 181 радарни изображения от Sentinel-1 (2015–2023) показва, че високите части на Пирин не са напълно неподвижни. Учените идентифицират 89 движещи се зони, като измерените радарни скорости са между около 0,3 и 10 см годишно. Най-бързите деформации обаче не са непременно в известните скални ледници, а често по сипеи и каменни склонове около тях.
От 74 изследвани скални ледника само 8 показват движение над 1 см годишно, докато 66 са класифицирани като реликтни според използвания праг. Още 23 имат слабо, но измеримо движение. Най-бързите зони са концентрирани предимно над 2500 м и в студени, сенчести участъци, където е възможно да се съхранява вечна замръзналост.
Изследването не показва внезапно ускоряване, разпадане на Пирин или непосредствена опасност за туристите. Сателитните данни доказват, че теренът се движи, но не могат сами да установят точната причина. Тя може да е свързана с пермафрост, пълзене на сипейния материал или други форми на бавна склонова деформация. Следващата стъпка са теренни и геофизични изследвания, които да покажат какво се случва под каменната повърхност.
Основният извод: Пирин не „се разпада“ — просто новата сателитна технология показва, че дори привидно неподвижните каменни склонове всъщност могат бавно да се движат с милиметри или сантиметри годишно.
