На 25 юли Българската православна църква отбелязва Успението на света Анна – майката на Пресвета Богородица и една от най-почитаните светици в християнската традиция.
Денят е известен в народния календар като Лятна света Анна и е свързан с редица обичаи, вярвания и забрани, съхранени през поколенията.
Според църковното предание света Анна произхожда от Аароновия род и заедно със съпруга си свети Йоаким е родител на Дева Мария. Заради това тя е почитана като закрилница на майките, бременните жени, младите семейства и децата.
В народните вярвания празникът има специално значение, особено в Западна България и Родопите, където се смята, че с Лятна света Анна започва постепенното отстъпление на лятото. В различни краища на страната денят е съпроводен с местни традиции, свързани със здравето, плодородието и благополучието на дома.
Според обичаите на този ден не бива да се извършва тежка домакинска работа. Народната традиция повелява да не се пере, не се шие, не се плете и да не се вършат дейности, които се смятат за неподходящи в деня на светицата. Вярва се, че тези забрани трябва да се спазват най-вече от бременните жени, които отправят молитви за лека бременност и здрави деца.
По традиция много вярващи посещават храмовете, палят свещи пред иконата на света Анна и се молят за здравето и благополучието на своите семейства. В някои райони иконата на светицата се украсява с цветя, а като дар се оставят кърпи, дрехи, чорапи или средства за храма.
В Източна България празникът е свързан и със събирането на лековити билки, за които се вярва, че именно на този ден притежават най-голяма лечебна сила. В други части на страната се извършват традиционни обреди за предпазване на реколтата от природни бедствия, а цели родове се събират на общи курбани за здраве и плодородие.
И до днес Лятна света Анна остава един от най-почитаните летни православни празници, съчетаващ християнската традиция с богатото българско народно наследство.
