От 15 до 17 юли в българския народен календар се отбелязват Горещниците – трите най-горещи дни в годината според народните вярвания. Празниците са посветени на светците Кирик и Юлита (15 юли), св. мъченица Юлия (16 юли) и св. великомъченица Марина (17 юли).
В различните краища на страната Горещниците са известни с различни имена. В Северна България ги наричат Чурлига, Пърлига и Огнена Мария, а в Южна България – Люта, Чурута и Опална Марина.
Според народните вярвания през тези три дни се почита огънят, за да бъде умилостивена неговата разрушителна сила. Смята се, че не бива да се извършва тежка работа – не се жъне, не се пече хляб и не се пали домашното огнище, защото всичко, до което човек се докосне, може да бъде сполетяно от пожар или нещастие.
Традицията повелява през Горещниците да се правят и предсказания за зимата. Вярва се, че ако дните са необичайно горещи, предстоящите зимни месеци ще бъдат студени и сурови. В много райони хората посещават минерални извори и се къпят с надеждата да бъдат здрави през цялата година.
В планинските селища именно с Горещниците започва сезонът на седенките. По традиция девойките изпълнявали различни обредни действия, свързани с любовна магия и пожелания за задомяване. Те събирали съчки, носели прясна вода от воденица и извършвали символични ритуали, за да привлекат вниманието на ергените.
Последният ден – 17 юли, е посветен на света великомъченица Марина, известна в българската традиция като Огнена Марина. Светицата се почита като покровителка на небесния огън и защитница от пожари. Според народните вярвания именно на този ден се запалвал новият „жив огън“ – чрез древен ритуал с триене на две сухи дървета. От него палели домашните огнища, а хора и добитък преминавали край пламъците за здраве и закрила.
Легендите разказват, че всеки, който не уважавал празника и работел на нивата, можел да бъде застигнат от пожар, унищожаващ реколтата. Затова почитането на Огнена Марина се смятало за гаранция за плодородие и защита.
Според народните вярвания светицата има и лечителска сила, особено при очни заболявания. На 17 юли много хора посещават аязма и извори, носещи нейното име, където се умиват с лековита вода и отправят молитви за здраве. Сред най-почитаните е аязмото „Света Марина“ между великотърновските села Джулюница и Кесарево, за чиято вода се вярва, че придобива лечебна сила в нощта срещу празника.
На 16 юли имен ден празнуват Юлия, Юлиян и Юлияна, а на 17 юли – Марин и Марина. На празника на света Марина своя професионален ден отбелязват и занаятчиите, които работят с огън – хлебари, ковачи, грънчари, железари и калайджии.
