Днес се навършват 248 години от смъртта на Паисий Хилендарски (1722-1773) – български народен будител, пръв изразител на идеята за национално възраждане и освобождение на българския народ.
Сведенията за живота му се изчерпват почти само със съобщението от него в единствената му сигурна творба „История славеноболгарская“. Роден е в Самоковска епархия, най-вероятно в Банско. Не е учил „нито граматика, нито светски науки“. През 1745 отива в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен.
С много труд две години събира материали (за тази цел ходи и в „Немска земя“) и започва да пише бълг. история, която завършва през 1762 в Зографския манастир. При обиколките си из бълг. земи като таксидиот носи и своя труд, за да се преписва и разпространява сред българите. Предполага се, че е умрял на път за Света гора в селището Амбелино (Лозница, дн. към Асеновград).
Паисий Хилендарски е олицетворение на прехода от българско средновековие към епохата на националноосвободителното културно и политическо движение. Създаването на „История славеноболгарская“ по времето и при условията, в които той живее, е изключителен граждански и книжовен подвиг.
Подтикван от патриотизъм и от тревога за съдбата на българския род и език, чрез своята „книжица“, като възкресява славното минало на българите, Паисий се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основание за високо национално самочувствие и гордост.
Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 година.
Източник: http://posredniknews.com/
