На 2 юни България почита паметта на великия български революционер и поет Христо Ботев и на всички, загинали за свободата и независимостта на страната. Датата е свързана с гибелта на Ботев през 1876 г. по време на Априлското въстание.
След избухването на въстанието Ботев организира чета от близо 200 доброволци, която се качва на австрийския параход Радецки. На 17 май (29 май по нов стил) 1876 г. четниците превземат кораба без кръвопролитие и принуждават капитана да спре край българския бряг при Козлодуй. След слизането си те поемат към Врачанския Балкан с намерението да подкрепят въстаниците.
В продължение на няколко дни Ботевата чета води тежки сражения срещу многобройни османски части. На 20 май (1 юни по стар стил) вечерта, съответно 2 юни по днешния календар, Христо Ботев е смъртоносно прострелян в района на връх Камарата във Врачанския Балкан. Неговата гибел се превръща в символ на саможертвата в името на националната свобода.
От 1948 г. 2 юни официално се отбелязва като Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България. Всяка година точно в 12:00 часа сирените в страната звучат в продължение на две минути, а гражданите отдават почит с мълчание и поклон пред паметта на героите.
Подвигът на Ботев остава една от най-светлите страници в българската история – пример за безрезервна преданост към идеала за свободна и независима България.
