Днес се навършват 178 години от смъртта на Васил Априлов – една от най-ярките фигури на Българското възраждане и основател на първото българско училище.
Роден през 1789 г. в Габрово, Априлов завършва гимназия в Брашов и за кратко следва медицина във Виена (1807-1809). Заминава с брат си за Одеса, където развива успешна търговия със спиртни напитки и се превръща в заможен търговец. Решителен обрат в живота му обаче настъпва след като прочита книгата на Юрий Венелин „Древните и сегашните българи“. Под нейно влияние той посвещава делото си на просветата и културното издигане на българите.
През 1835 г. с помощта на съмишленици Априлов основава в родния си град първото взаимно българско училище – днешната Априловска гимназия. Той подкрепя и с лични средства развитието на образованието, като същевременно издава книги, очертаващи насоки за училищното дело у нас – сред тях „Денница на новобългарското образование“ (1841) и „Мисли за сегашното българско учение“ (1847).
Априлов е и сред най-ревностните защитници на въвеждането на новобългарския език в училище, вместо църковнославянския или гръцкия. Той активно подпомага и научното дело, насърчавайки събирането на народни песни, старини и документи.
Васил Априлов умира на 2 октомври 1847 г. в Галац и бива погребан там, но впоследствие останките му са пренесени и положени в двора на Априловската гимназия. През 1935 г. пред училището е издигнат негов паметник, изработен от скулптора Кирил Тодоров, който да напомня за живота и просветното му дело.
