Панайот Волов е организатор и ръководител на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание през 1876г. Точната дата на раждането му не е известна. Предполага се, че е роден през 1850г. в град Щумен, където е завършил Шуменското класно училище при Добри Войников. С материалната подкрепа на богатия си сродник Маринчо Бенли П. Волов продължава обучението си в Букурещ, Болград и Одеса.
Шест месеца преди да завърши Южнославянския пансион в Николаев, Украйна той е принуден да се завърне в Шумен поради заболяване. Назначен е за главен учител и директор на класното училище, организира вечерно училище, участва активно в дейността на местното читалище. П. Волов разгръща активна революционна дейност в Шумен и Шуменско.
През август 1874 г. той участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет в Букурещ. Председател на революционния комитет в Шумен. Арестуван и хвърлен в затвора в началото на 1875 г. заради участието му в острия конфликт между местната младеж и европейските инженери, участващи в строителството на жп линията Каспичан-Шумен-Ямбол. П.Волов застава начело на недоволните шуменци, които осуетяват сватбата на френски инженер и местна девойка. След няколкомесечен престой е освободен и заминава за Румъния.
Панайот Волов участва в подготовката на опита за въстание през септември 1875 г. В края на 1875г. е един от учредителите и главни дейци на Гюргевския революционен комитет. Определен е за главен апостол на Четвърти (Пловдивски) революционен окръг с помощник Георги Бенковски. В резултат на организаторската им работа са създадени десетки революционни комитети, в организацията са включени много местни патриоти с голям принос в хода на въстанието. След появата на противоречия между двамата ръководители, П. Волов проявява воля и такт и в името на общото дело отстъпва първенството на Г. Бенковски. Той е един от инициаторите за свикването на общо събрание на комитетите от Четвърти окръг в местността Оборище близо до град Панагюрище и взема дейно участие в него.
Когато избухва въстанието, Панайот Волов е в Панагюрище и заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. След разгрома на въстанието е предаден заедно с Георги Икономов и Ст. Ангелов на османските власти и при опит да се прехвърлят в Румъния се удавят в р. Янтра край град Бяла, Русенско на 26 май 1876 г.
