България може да загуби близо 1,8 милиона жители до края на века, показват най-новите дългосрочни демографски проекции на Евростат. Според базовия сценарий населението на страната ще намалее от 6,44 милиона души през 2025 г. до около 4,64 милиона през 2100 г.
Това означава, че България трайно ще премине под границата от пет милиона жители. Спадът е резултат от комбинация от естествено намаление на населението и промените в миграционните потоци. За периода 2025–2099 г. Евростат изчислява за страната отрицателен естествен прираст от около 2,68 милиона души, който частично се компенсира от прогнозирана нетна миграция от около 876 хиляди души.
Демографският спад не е явление, характерно само за България. Населението на Европейския съюз като цяло се очаква да намалее от 451,8 милиона души през 2025 г. до 398,8 милиона през 2100 г. – спад от 11,7%. Преди това населението на ЕС се очаква да достигне максимум от около 453,3 милиона души през 2029 г.
България – сред най-застаряващите днес
На фона на тези данни особено внимание привлича възрастовата структура на населението. През 2025 г. България е сред държавите с най-висока медианна възраст в ЕС – 47,3 години, колкото е и в Португалия. По-висока е тя единствено в Италия – 49,1 години.
Дългосрочната проекция обаче показва различна картина. Евростат очаква медианната възраст в България да се увеличи с по-малко от шест години до 2100 г., докато средната за ЕС ще нарасне с 6,6 години, достигайки 51,5 години.
Така България се очертава да бъде сред държавите с най-ниска медианна възраст в Европейския съюз в края на века. Причината не е обръщане на демографската тенденция, а по-бавният темп на застаряване в сравнение с други европейски държави.
По-малко раждания, но и по-ниска смъртност
Според сценария на Евростат демографската картина през следващите десетилетия ще бъде повлияна от едновременното развитие на раждаемостта, смъртността и миграцията.
Проекциите предвиждат естественият спад на населението в България да остане значителен, докато нетната миграция частично ще компенсира загубите. Именно тези три фактора са в основата на изчисленията на европейската статистическа служба.
Евростат подчертава, че подобни изчисления трябва да се разглеждат като сценарии „какво би се случило при определени условия“, а не като сигурно предсказание за бъдещето. Промени в раждаемостта, продължителността на живота или миграцията могат съществено да променят резултатите.
Демографската картина, очертана от последните данни, показва едновременно две тенденции за България – значително свиване на населението и сравнително бавно нарастване на медианната възраст. Това поставя страната в необичайна позиция спрямо останалата част от Европа, където процесът на застаряване се очаква да бъде по-силно изразен.



