Античният театър в Пловдив се превърна в сцена на една необичайна среща между мода, музика, фолклор и българска традиция. Вечерта на 6 септември, в Деня на Съединението, там бе представен мащабният спектакъл „Българската рокля“ на дизайнера Иван Донев – проект, който събра труда и историите на стотици български жени и ги превърна в едно впечатляващо сценично произведение.
Идеята започва с желание да бъде създадена рокля, която да представи България по различен начин пред света. Вместо познатите символи и готовите образи от фолклора, Иван Донев избира нещо много по-близко до ежедневието на поколения български семейства – ръчно плетените карета и калоферската дантела. Така постепенно към проекта започват да пристигат плетива от различни краища на страната, а зад всяко от тях стои конкретна жена и конкретна семейна история.
В крайния резултат са включени над 1500 плетени карета, създадени от 513 жени от 152 населени места. Част от тях са изпращали и лични писма, в които разказват откъде идват каретата, кой ги е изработил и как са се съхранявали през годините. Така материалът за роклята се оказва много повече от текстил – в него са вплетени спомени за майки и баби, за чеизите на момичетата, за дългите вечери, прекарани с игла и конец в ръка, и за умението да създаваш красота от нещо толкова обикновено като преждата.
На Античния театър тази история получи мащаба на спектакъл. Музика, фолклор, танц, светлинни ефекти и 3D мапинг се срещнаха с висшата мода, а огромната рокля се превърна в центъра на сценичния разказ. В програмата участваха Оркестърът на Опера Пловдив под диригентството на маестро Диан Чобанов, Академичният народен хор, ВАЯ квартет и други изпълнители.
Самата концепция разказва за момиче, което открива стар сандък в дома си. В него има кълбо конец, а от него започва символичният път към създаването на бъдещата невяста и нейния чеиз. Историята се развива заедно с роклята, която постепенно събира в себе си труда на поколенията. Именно този сюжет дава възможност на традицията да бъде показана през съвременния език на модата и сценичното изкуство.
Сред гостите на събитието бе и дизайнерът Илия Илиев, който има пряко участие в създаването на впечатляващия силует. Именно той е изработил кринолина на роклята – конструкцията, която оформя нейния обем и дава възможност на огромното количество плетива да придобият завършен сценичен вид. Илия Илиев присъства на спектакъла заедно със своята муза в живота – Мария Илиева.
Присъствието им сред публиката бе част от една от най-силните страни на вечерта – около „Българската рокля“ се събраха хора, за които модата е професия и творчество, но и хора, които пазят отношение към българските занаяти, семейната памет и родовите традиции. Сред гостите бяха и Нели Анастасова и Лиляна Петрова – Лулу, позната със своята работа като художник и дизайнер и със създадения от нея артистичен бранд BYLLU.
Лулу работи на границата между изобразителното изкуство и модата, като пренася свои художествени идеи върху текстил и превръща дрехата в своеобразно произведение на изкуството. Нели Анастасова е сред разпознаваемите имена в българската мода, с дългогодишна работа в областта на висшата мода и участия на международни модни сцени. Присъствието на двете дами, заедно с Илия Илиев и Мария Илиева, показа и интереса на представители на модния свят към проекта.
Но „Българската рокля“ успя да привлече далеч по-широка публика. Сред зрителите имаше ценители на модата и изкуството, хора, свързани с културния живот, любители на българските занаяти и родовите традиции, както и много пловдивчани и гости на града, които избраха да посрещнат празничната вечер в Античния театър.
И точно тук се крие любопитната страна на проекта – той събира на едно място професионалния свят на модата и онзи домашен труд, който обикновено остава далеч от прожекторите. Едно плетено каре може да е лежало десетилетия в шкаф или ракла, да е било част от дома на едно семейство и да е запазило спомена за човек, който вече не е сред нас. В „Българската рокля“ такива отделни истории се събират в общ образ.
В края на спектакъла върху роклята трябваше да бъдат изписани имената на жените, участвали в нейното създаване – жест, който връща вниманието към хората зад огромния проект. Защото колкото впечатляваща да е една рокля на сцената, зад нея стоят стотици жени, които са отделили време, търпение и умение, за да изработят своето малко парче от общата картина.
Изборът на 6 септември за представянето също носи своя символика. В деня, който България свързва със Съединението, на сцената се събират плетива от различни краища на страната, създадени от хора, които вероятно никога не са се срещали. Разделени от километри, възраст и лични истории, те се оказват част от една обща творба.
„Българската рокля“ вече е замислена и като проект, който да продължи своя път извън Пловдив и да бъде показван в други градове и извън България. А историята, която носи, е достатъчно разпознаваема – за жените, които са умеели да правят красиви неща с ръцете си, за семействата, които са ги пазили, и за следващите поколения, които днес имат възможност да ги видят по нов начин.
