На 6 септември 1885 г. Източна Румелия се обединява с Княжество България.
На 6 септември България отбелязва 141 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия – едно от най-значимите събития в новата българска история.
Датата е официално обявена за празник с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
Съединението става възможно седем години след подписването на Берлинския договор на 13 юли 1878 г. С него българските земи са разделени, като Княжество България получава ограничена автономия, а Източна Румелия остава в пределите на Османската империя като автономна област.
През 1885 г. по инициатива на Захари Стоянов в Пловдив е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТЦРК). Организацията си поставя за цел обединението на българските земи.
Първоначалният план предвижда акцията да започне в средата на септември, като основният удар бъде насочен към Пловдив. Предвижда се местни отряди да поемат контрола и над Пазарджик и други по-големи селища в областта.
Събитията обаче се развиват по-бързо.
На 6 септември 1885 г. български войски, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николаев, заедно с четите на Чардафон Велики – Продан Тишков, влизат в града. Те обкръжават конака и арестуват генерал-губернатора на Източна Румелия Гаврил Кръстевич.
Румелийското правителство е свалено, а в Пловдив е провъзгласено Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
Пазарджик също има важна роля в събитията от септември 1885 г. Градът е сред местата, в които действат привърженици на Съединението, а новината за случилото се в Пловдив бързо достига до населението.
141 години по-късно 6 септември остава символ на националното единство и на способността на българите сами да отстояват историческата си съдба.
Днес годишнината ще бъде отбелязана с тържества и инициативи в различни градове на страната.
