На днешния ден се навършват 137 години от смъртта на Захари Стоянов. Истинското му име е Джендо Стоянов Джедев, български революционер, участник в националноосвободителното движение, писател, журналист и политик.
Участва в организирането на Старозагорското въстание през 1875 г. Включва се активно в подготовката на Априлското въстание (1876) като апостол от IV революционен окръг. След освобождението на България от османско иго е един от идеолозите и организаторите на Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885). Участва в борбата за освобождението на Македония (1884-1885). Член на Народно-либералната партия.
Депутат в 4-ото Народно събрание (1884-1886), заместник-председател (1887) и председател на 5-ото Народно събрание (13 декември 1888-2 септември 1889). Автор е на книгите: „Васил Левски“ (1883), „Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитра и Стефан Караджата (1867-1868), „Черти от живота и списателската деятелност на Любен С. Каравелов“ (1885), „Христо Ботев“ (1888), както и на публицистичните брошури „Заробването на Гавраил паша“ (1885), „Не му беше времето“ (1886), „Какво направихме в Търново“ (1886), „Чардафон Велики“ (1887).
Най-значителното му произведение е творбата му „Записки по българските въстания“, в която са отразени подготовката, избухването и потушаването на Старозагорското (1875) и Априлското въстание (1876).
